История на контактните лещи

От къде тръгваме ?????

Леонардо да Винчи скицира няколко идеи, базирани на находчива, но доста несъвършена концепция. Той използва стъклена купа с вода, в която потапя лицето си и установява, че вижда като през увеличително стъкло. Това може би е първата стъпка към появата на контактните лещи. В следващите 500 години технологиите направиха огромна крачка напред, но все още пътуването към перфектната контактна леща продължава.
В последните 20-25 години меките контактни лещи претърпяха съществен напредък в продължаващите опити да удовлетворят най-силното желание на пациентите - да не усещат, че носят лещи. Предизвикателната цел е да бъдат посрещнати нуждите и очакванията на клиентите и очните специалисти и същевременно да бъдат избегнати проблемите с дискомфорта, които водят до отказване.
Ползите и предимствата, които контактните лещи предоставят, са добре известни на всеки очен специалист. Функционалните ползи като по-естествен външен вид, удобство при практикуване на спортове и липса на очила, които се изплъзват или замъгляват, се съчетават с предимства като -добро самочувствие при децата и тийнейджърите. Контактните лещи помагат и на пресбиопите да изглеждат млади и естествени.
Идеалната контактна леща трябва да съчетава в себе си четири ключови характеристики: комфорт, ясно зрение, здраве и удобство и да ги осигурява на всеки пациент през целия период на носене. Обаче с всяка от тези характеристики вървят и редица особености в производството, които са в конфликт с посочените изисквания. Например силиконът осигурява висока кислородна преносимост до роговицата, но е хидрофобен и може да се превърне в пречка за доброто овлажняване на лещите, а оттам и за ясното зрение и комфорта. Друг пример е удълженото носене - изключително удобство, което обаче носи известен риск. Предизвикателството е да бъдат оптимизирани желаните предимства като същевременно се минимизират следващите ги недостатъци.
Пътуването ....
През последното десетилетие станахме свидетели на забележителен прогрес в дизайна на контактните лещи и в химичния състав на полимерите. Грижата за здравето беше поставена на първо място и търсенето се фокусира основно към създаването на контактни лещи с по-висока кислородна преносимост (Dk / т), за да се предотврати роговичната хипоксия. Способността на силикона да провежда много повече кислород от по-ранния материал - хидрогел (НЕМА), доведе до разработването на нов материал за производство на контактни лещи - силикон-хидрогел (SiHy). Чрез многобройните разновидности на силикон-хидрогелни материали се търси максимизиране на кислородната пропускливост (Dk) и подобряване на овлажняемостта в опит контактните лещи да бъдат биосъвместими и комфортни. Производителите отговарят на предизвикателството да направят силикон-хидрогелните лещи овлажняеми, комфортни и резистентни към депозити като прилагат методи с различен успех.